Днес празнуваме Деня на народните будители – един от най-българските празници, посветен на делото на родните просветители, книжовници, революционери и будители на възраждащия се национален дух, стремеж към българско самосъзнание, образование и книжовност!
За първи път Денят на народните будители се чества през 1909 г. в Пловдив, а през 1922-а тогавашният министър на просвещението Стоян Омарчевски предлага 1 ноември да се отбелязва като празник на народните будители.
С указ на цар Борис Трети през следващата година е обявен за общонационален празник в памет на заслужилите българи, но забранен през 1945-а от комунистическия режим в страната. Честването му се възобновява на 28 октомври 1992 г., когато е обявен официално за Ден на народните будители.
Сред най-тачените български народни будители на този ден са Свети Иван Рилски, Григорий Цамблак, Владислав Граматик, Паисий Хилендарски, Неофит Бозвели, Неофит Рилски, братя Миладинови, Георги С. Раковски, Васил Априлов, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов, Петко Р. Славейков, Иван Вазов, Стоян Михайловски, Йоаким Груев, Христо Г. Данов и много други.
Нека спомняме достойните дела на тези, които съхраниха живо българското самосъзнание, нека следваме примера им и завещаем на идните поколения вяра и упование в съзидателните сили на познанието!
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, КОЛЕГИ, ДЕЦА И РОДИТЕЛИ В ДГ „ЗВЪНЧЕ“!
С приповдигнат спортен дух и желание за изява децата от група "Калинка" се включиха в инициативата "НЕСТЛЕ ЗА ЖИВЕЙ АКТИВНО! 2020". Много разнообразни игри и забавления бяха подготвили педагозите за своите деца, които в слънчевия преди обед изживяха един истински спортен празник.
COVID-19 или новият коронавирус се разпространява във всички страни. Той причинява заболяване на дихателната система. Проявява се с лека или по-тежка симптоматика. Нор-мално е да се тревожат хората от всички възрасти.
Важно е да останем спокойни;
Важно е да бъдем надеждно информирани;
Важно е да следваме препоръките и предписанията на експертите;
Важно е да се доверим на научните общности (експерти, професори, доказани медицински професионалисти, здравни служби и други правителствени звена) за получаване на надеждна и достоверна информацията.
Децата се нуждаят от нашето спокойно и устойчиво присъствие.
Нека усетят силната емоционална връзка в семейството и топлината на дома. Предвид забързаното им ежедневие, те наистина имат истинска нужда от това.
Погрижете се за тях. Изслушайте притесненията им. Бъдете деликатни. Проверете какво са чули или какво знаят за вируса към този момент. Знайте, че децата се различават в нуждата си от информация, както и от способността си да я разберат. Дозирайте внимателно новините.
За малките деца (1-3 години) основен момент за преодоляването на стреса е наличието на безопасно обкръжение. Детето трябва да почувства, че е на сигурно място и да получи повече внимание. До него винаги трябва да има възрастен, на когото има доверие. Познанието му е твърде ограничено, за да разбере същността и подробностите на проблема. Гушкането, нежната прегръдка, целувката и погалването, говорът с мек и топъл глас, утешителните думи, придружени от обграждане с любимите играчки, игрите – “заедно” са достатъчни, за да бъде спокойно.
При децата от предучилищната възраст (3-6/7 години) познанието нараства, но все още е недостатъчно. Неразбирането е в основата на повишеното безпокойство и често пъти е причина за регрес в поведението. Децата са във възраст, в която изцяло копират поведението на значимите за тях хора. Паниката и свръхтревожността на възрастните може да се предаде на тях и да предизвика хаос. Дайте отговор на въпросите им кратко и пестеливо, но останете на разположение за нови, и нови такива.
Например при зададени въпроси:
Какво е COVID-19? кажете: “Това е нов вирус, който разболява хората. Когато се гледа под микроскоп прилича на корона с остри връхчета”.
Въпрос: Какво става, когато се разболеем?
Отговор: “Децата имат много леки симптоми като настинка, но трябва да са внимателни
да правят, това което докторът и учителят им казва: да се мият често ръцете, да не се слагат в устата, да не се бърка в носа, да не се трият очите, да не се киха или кашля в лицето на някого”. Ела да ти покажа”.
Опитайте се да отвлечете вниманието на детето чрез добре структурирани дейности, извършени заедно, и ги повтаряйте колкото е необходимо, докато се превърнат в добре автоматизиран навик.
Въпрос: Може ли да се разболее някой от нас?
Отговор: Да. COVID-19 се разпространява чрез кихане, кашлица и близък контакт с болен човек.
Въпрос: Ами моите родители, баби и дядовци?
Отговор: “Както и при други заболявания някои хора са по-болнави от други, възрастните хора, които вече имат здравословни проблеми, може да имат по-сериозни симптоми, но лекарите правят всичко, за да осигурят възможно най-добрата грижа.”
Въпрос: Има ли COVID-19 в нашия град?
Отговор: “Да. Има болни, но в сравнение със случаите по света, хората тук не са толкова много. Лекарите, учените и управляващите правят всичко възможно вирусът да не се разпространява.
За някои деца, които се интересуват от количеството заболели може да се онагледи чрез макет от кубчета.
Въпрос: Тебе страх ли те е?
Отговор: “Да, защото е нещо ново, което не познавам, но много хора работят, за да ни предпазят. Винаги може да питаш някой от нас, за да ти разкаже повече”.
Възрастта позволява децата да имат основни познания за видовете опасности и за основните мерки срещу тях. След серията от въпроси завършете закачливо, предложете да поиграете на нещо. Рисувайте, оцветявайте, лепете, конструирайте къщи и блокове, влизайте в роли от любими сериали, пейте, танцувайте, разглеждайте книжки и снимки.
Приемливият режим, включващ регулярност в храненене, бодърстване и сън, осигурената динамика в ежедневието, внимателното, толерантно отношение към детето, намаляват отрицателните последици от чутото или преживяното.
За Вас:
Не се страхувайте да говорите за COVID-19;
Открито споделяйте чувствата и притесненията си;
Учени, експерти, лекарите и цели институции работят усилено, за да ни предпазят;
Не стойте по цял ден пред телевизора и в социалните мрежи;
Почивайте си от новините;
Хранете се здравословно, правете упражнения у дома, осигурете си достатъчно сън;
Бъдете полезни и работете от вкъщи или на дистанция в офисната среда;
Направете си график;
Общувайте с ваши близки и приятели по телефон, чат, видеоканал;
Слушайте музика;
Покажете състрадание и съпричастност;
Пазете се. Бъдете устойчиви и спокойни, пример за вашите деца.
КАК ДА СЕ СПРАВИМ С КАРАНТИНАТА / ИЗОЛАЦИЯТА
Все повече хора са длъжни да останат в домашна карантина или в изолация с възможна или доказана коронарна инфекция. Мнозина са загрижени дали са заразили други или са се заразили сами. Проучванията върху психологическите последици от такива карантини показват значителни негативни последици под формата на страх, гняв, натрапчиви мисли и др. Факторите на стреса в тази ситуация включват скука, неадекватна информация, проблеми с достъпа до стоки за бита, финансови загуби и стигма. Ето няколко съвета как да се справим с психологическия стрес от изолацията:
Как най-добре да живеем с карантина?
Не забравяйте, че карантината е вашата услуга към обществото!
Карантината помага на другите. Помагате да намалите възможността други да се разболеят. Показвате колективна социална отговорност чрез вашите алтруистични действия. Ако мислите по този начин, ще бъдете по-способни да запазите самоуважението и да предотвратите стигмата. Когато карантинният период приключи, другите хора трябва да имат това предвид и да не се държат далеч от онези от вас, които са изпълнявали това задължение.
Останете активни, установете рутинни процедури.
Дейностите, редът и режимът придават на деня форма и предсказуемост и преодоляват безпомощността. В несигурна ситуация те осигуряват стабилност и сигурност. Физическите упражнения, личната хигиена, храненето в редовно време и други редовни дейности допринасят за реда и структурата в нова и неясна ситуация.
Социалният контакт е важна форма на активност
Социалните медии ви позволяват да говорите и да виждате други чрез Facebook, Skype и други социални медии. Този социален контакт става особено важен по време на карантина. „Поддържайте връзка“! Уверете се, че това е фиксирана точка в дневния ви график.
Поемете контрола върху тревожните мисли.
Нормално е да имате тревожни мисли за състоянието на инфекцията. Ако подобни мисли заемат много място, можете да опитате да ги контролирате по-добре. Разсейването сваля вълнението. Гледайте филми или сериали на таблети или телевизори, играйте видео игри, решавайте кръстословици, судоко и т.н. или използвайте Facetime / Skype, за да говорите с други, без да оставяте коронавирусът да е основната тема.
Можете също да отложите притеснението си. Освободете място за зададено време (10-20 минути), където можете да се притеснявате колкото искате. Когато се появят притеснения извън това време, можете да си кажете: „Това е нещо, за което трябва да се замисля в моето време на тревога, не сега.” Ако това се повтаря достатъчно често, този мисловен процес става автоматичен. Не планирайте времето за притеснение късно през нощта. Ако се появят притеснения, не се дразнете на себе си, просто повторете, че ще мислите за тях в тревожното си време.
Няколко актуализации на новините на ден са достатъчни.
От онези, които преживяват трагедия, знаем, че прекарването на твърде много време в гледане или четене на новини след това им влияе негативно. Ако се предпазите от непрекъснато проверяване на медиите за новини за вируса, ще е по-лесно да останете спокойни. Достатъчна е регулярна ежедневна актуализация от надежден източник.
Истинска забава, неописуеми емоции и много радост донесе включването на децата от група "Петле" в инициативата "НЕСТЛЕ ЗА ЖИВЕЙ АКТИВНО! 2020". В двора на детската градина за децата бяха подготвени много интересни спортни игри и занимания. Малките спортисти демонстрираха отлични двигателни умения. Спортът е дейност, която стимулира двигателната, познавателната и социална активност на децата, оказва ползотворно влияние върху формиране у тях на навици за здравословен начин на живот, на взаимопомощ и екипност в различните дейности.